Сиаманг (Symphalangus syndactylus)

Семейство: Гибони

Разред: Примати

Клас: Бозайници

Природозащитен статус: Застрашен (IUCN)

Тенденция в броя на популацията: Намаляващ брой

Заплахи: Основните заплахи за популацията на сиамангите са загуба и фрагментация на местообитания поради селскостопанска и индустриална дейност, лов за месо, бракониерство и търговия с тези примати като домашни любимци.

Продължителност на живота: 25-40 години

Тегло: 10-14 кг

Разпространение и местообитание: Сиамангите обитават низинните и тропическите гори на Югоизточна Азия на остров Суматра, в Малайзия и в Южен Тайланд. Прекарват почти целия си живот в средните и горните части от короните на дърветата, където се движат чрез брахиация – метод на придвижване между клоните от ръка на ръка.

Хранене: Сиамангите са всеяден вид. Хранят се с плодове, листа, цветя, насекоми, и понякога птичи яйца и малки гръбначни животни. Повече от половината от диетата им се състои от листа, което им позволява да оцеляват в гори, където плодовете са оскъдни. Вместо да слизат на земята, за да пият вода, те предпочитат да пият събралата се в дървесни дупки и хралупи вода.

Размножаване: Сиамангите нямат определен размножителен период и се чифтосват целогодишно. Живеят на малки семейни групи, състоящи се от социално моногамна двойка и тяхното потомство. Двойките често остават заедно за цял живот. Бременността трае около 230 дни. Женските раждат едно малко веднъж на всеки 2 до 3 години. Малките бозаят до 2-годишна възраст. През втората година на малкото предимно мъжкият го носи. Достигат полова зрялост на 6 до 8-годишна възраст.

Любопитно: Сиамангите са най-едрите гибони. Те са човекоподобни и нямат опашка. И двата пола имат торба на гушата, която се издува до размера на главата им и усилва звука на вокализациите им, които се чуват на до два километра разстояние. Те използват тези вокализации, за да укрепят връзката си помежду си и да обявят територията си.